Пристигнах, тук съм, Отче святи,
бездомна все изкачвах планини.
Ти пътя от сърцето си ми прати
и паднех ли ми шепнеше "Стани!"  

Дойдох си у Дома сега, Велики,
през раните щом бликна Светлина. 
В една се сбраха всичките пътеки,
изгря във мене Слънчева звезда.   

Прибрах се, а била съм много близо. 
Била съм си на топло у Дома.
Въгленче петата ми облиза,
да зная, че огнище съм сама.  

Пристигнах и си нося в мене,Отче,
на хлопки звън от ваклите стада,
приказки редени от поточе
и ягоди със дъх на Свобода!  

Пътувайки, била съм у Дома!  

Из " Сигма Аватар-път в Новото време "