Понеже съм Небе, живея гръмко,
синея и разнежено искря,
в сълзи притихвам и се смея звънко,
на птиците с лудешката игра.  

Понеже съм Небе, звезди обличам,
по вятър стъпвам и по Слънчев прах,
в дантелените облаци надничам,
а после заличавам всеки грях.

Понеже съм Небе, полека слизам,
че бурята ми има си криле,
разкъса ли последната ми риза,
прозрачна си оставам по сърце.