Септември се спусна вятърно луд,
косите ми волни разроши,
в лятото хвърли шепица студ
и хиляди щури въпроси.  

Как на капчука да сложи звънче,
дъждеца в такт да запява.
Как да повика две топли ръце,
щом дюлята златна узрява.  

Как да пусне в зърната Слънца,
на грозде с цвят кехлебарен.
Как да играе на жмичка с деца, 
да е скрит, а толкова явен.  

Септември ли? Ах, такъв е зевзек,
с лятото все се закача.
Събира, изважда в дъжд или пек,
усмивки от цветна задача.  

Алани Мени  07.09.2024г