И буйна е водата ми и тиха,
едни се давеха, а други пиха.
В едни пустиня огнена изпекох,
а в други като извори потекох.
И все съм същото Любов гореща,
сияеща и любеща и веща. 
В очите ми погледнеш ли за миг,
Твореца в теб събужда се велик.
Приличам на ухание, на песен,
а съм самата Смърт и късна есен.
Безумен страх съм, също и награда,
за дръзналия в полет да пропада.
И само този, който коленича,
издига се да може да обича.
А лотоса ми древен е в калта,
там само си Безсмъртен за света.  

24.03.2025г Алани Мени