В свят, където се расте
и през локвите се гази,
падаш, белиш колене,
от сълзите не се пазиш.  

И лекуваш със усмивка,
превързваш раните със смях,
мечтаеш до една отбивка,
по пътища от звезден прах.  

Можеш всичко да играеш,
на дама, жмичка или шах.
Порастваш, но дете оставаш -
откривател със размах.  

Сигурно ще се познаеш,
яхнал пръчица в галоп.
Чудеса Безкрай отворил,
в сърцето свити на вързоп.
💗
Алани Мени