Оставам по Небе и вятър луд,
по облаци и Тишина прозрачна,
по шепот от сърцето ти дочут

Налива Слънце ябълково вино,
от оня древен и греховен плод,
търкаляйки се спрял да моя синор

Припомни ми очите на утрото.  
Не са ли от Слънце запалени?
По вечерните нишки на сукното,

Излитат от сърцето пеперуди,
от миглите се сипе звезден прах,
нежността във сила се събуди,

Всяка капка чистота,
към сърцето път чертае.
Тихо слизат Небеса,