Да се изгубиш точно преди тръгване
и да пристигнеш без да си разбрал,
сънувайки в мига преди разсъмване,

Дишам прилива на звездните вълни,
скачам през сърцето на Вселени,
пулсирам в светлоносни висини

 Дали съм ходила, не зная по водата, 
чудесата си не сядам да броя.
Не чукам все на Господ на вратата,

 Смело застани на своя ръб,
където се пресичат световете,
долината люби своя връх,

Гръбнакът ми Вселенски се извива,
по кожата ми трепкат светлини,
с цялата ми непокорност дива,