На сърцето ми диво по струните,
се прегръщат Слънца, ветрове
и стопени разливат се думите -
Дом и хляб на безброй светове.  

Тихо спят дъждовете в очите ми
и ухае на звезден цъфтеж,
само трепет и мир в крилете ми,
с капки радост за вечен летеж.  

Само сила, събирана в дланите,
да погали Земя, Небеса,
с Тишината стопила преградните,
сътворява в мига чудеса.